упъ̀твам се, -аш се, несв.; упъ̀тя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Тръгвам в някаква посока, потеглям за някъде; запътвам се. Огнянов се упъти на север. Вазов. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция, да вземат влака за връщане. Елин Пелин. Упътиха се тримата мъже към сиромашката къщурка на селския говедар. А. Каралийчев.
|